Райнер Мария Рилке „Дуински елегии. Втората елегия“ (І строфа)

by Владимир Сабоурин

 

Всеки ангел е ужасяващ. И при все това, горко ми
аз се обръщам с песен към вас, почти смъртоносни птици на душата
знаейки кои сте. Къде останаха дните, Товие
когато един от най-сияйните стоеше до простата къщна врата
като за из път преоблечен небрежно и вече не толкова ужасяващ
(юноша за юношата, любопитно надникнал).
Ако сега архангелът, страховитият, се изстъпеше иззад звездите
С една-единствена крачка надолу връхлитащ: нависоко
отворено би ни сразило собственото ни сърце. Кои сте вие?

 

 

Реклами