Райнер Мария Рилке „Дуински елегии. Втората елегия“ (ІІ строфа)

by Владимир Сабоурин

 

По-раншни щастливци, галеници на творението
планински вериги, утринни хребети
на всяко сътворение: цветен прашец на божество разцъфтяло
стави на светлината, пасажи, стълби, престоли
пространства от същност, егиди от блаженство, метежи
на бурно грабнато чувство – и изведнъж, поединично
огледала, дето пролялята се собствена красота
пресътворена отразяват обратно в лика ти.