Висенте Уидобро „Поема“

by Владимир Сабоурин

 

Да иде по глобусите и мокрите крокодили, услужи ми с очите си на лято. Ближа облаците, опръсканите облаци влюбен в есента сподиря каруцата на магарето. Възнасящ се перископ разискваше срамежливостта под перспективата като хвърчило олазурено от безкрайния млад цвят подарък на птици (като любов наблюдавана от злочести гълъби) като неуместната ръкавица на покушението което ще се роди от жена или хортензия. Вазата с целуващи се косове бе малка. Браво прасец от Швеция на най-любимата дето се крие в кожата си от цвят.

 

 

 

 

 

Advertisements