Висенте Уидобро „Венера“

by Владимир Сабоурин

 

Нощ донеси жена си с прасци които са вази с млади хортензии подгизнали от жега.
Като малкото нещастно магаре любимата без цветя нито кълба птици.
Есента ожесточава присъстващите гълъби, виж трамваите и покушението на синкави крокодили които са перископи в облаците на срамежливостта. Момичето във възнесение сто на сто небесно лиже перспективата която трябва да се роди опръскана от хвърчила и приятните ръкавици на есента която се бореше в кожата на любовта.