Към крушовидното време. Полетът на Александър Александрович

by Владимир Сабоурин

L’acqua ch’io prendo già mai non si corse
Dante Paradiso, Canto II

1
Когато в началото на второто десетилетие на века
Ред Бул даде крила на скока от ръба на Космоса
И австриецът, чието име е сходно с това на създателя на термина естетика
Скочи към видимо закръглената Земя, достигайки свръхзвукова скорост
При свободното падане, което беше (поредната) кулминация
В несвършващата психодрама на травмата на раждането
На модерната индивидуалност от енергийните й напитки
Преживях скока в реално време и същевременно неведение
За полета на Александър Александрович Фридман
С аеростат през лятото на 1925-та, поставил рекорд на СССР
По издигане, достигайки височина от 7400 м, с цял километър
По-високо от предходното национално постижение, датиращо
От 1910-та, още в Руската империя. Александър Александрович умира
Два месеца след полета си от коремен тиф (хуманно халюциногенна болест).

2
Младият магистър по чиста и приложна математика
Има видим романс с дирижабли, балони-сонди, хвърчила, аероплани
С турбулентната физика на хидро- и аеродинамиката.
След като преминава от чистата математика към теорията на хаоса
На приложната метеорология, Александър Александрович
През Първата световна война става доброволец в авиационна рота.
Прапоршчик Фридман получава Георгиевски кръст 4-та степен за храброст
За въздушно разузнаване. Освен това той се занимава с въпроси на теорията
На прицелването при бомбардирането от аероплан, съставя таблици
Рязко повишаващи вероятността за попадение на бомбата
В целта. На 25 февруари 1915 г. той пише на научния си ръководител
Математика проф. Стеклов, че наскоро му се отдал случай да провери
Валидността на съставените таблици по време на един полет над Перемишъл.
Оказало се, че бомбите падат почти по начина, по който трябва
Да падат в съгласие с теорията. За да я потвърди окончателно
В един от близките дни отново щял да полети. В уравненията на движението
На бомбата, съставени от Фридман, влиза определен коефициент
Свързан с въздушното съпротивление, чиято величина трябвало
Да се определи емпирично при реални бомбардировки. Непосредствено
Преди Октомврийската революция Фридман организира в Москва
Математическо бюро към завода Авиаприбор за съставяне
На прецизирани таблици за прицелване при бомбардировка с аероплан.

3
В очерка за полета с аеростат, написан за списанието Хочу все знать
Александър Александрович описва усещанията и преживяванията
В облаците. Пълна тишина, пълен покой, нищо не се вижда, не знаеш
Над каква местност летиш. Нито теб те вижда някой, нито ти виждаш
Някого. Пълна изолираност. В началото достигат от земята звуците
На „бита”: свирки на локомотиви, звън, пеене на петли, лай на кучета и тем
Подобни. Но скоро и те изчезват. Настъпва мъртва тишина
Прекъсвана само от странни удари по балона като с барабанни палки.
После се оказва, че това е бил шумът от разгъването и разтягането на материята.

4
Фридман се заразява с тиф на връщане от лятна ваканция в Крим
Където във Феодосия, на една от базите на ГГО (Главная геофизическая
Обсерватория) работи Наталия Евгениевна Малинина, доктор
На физико-математическите науки, познавала на младини
Маяковски и втора жена на Александър Александрович.
Сключен е не само граждански, но и църковен брак – за да бъдело по-здраво
По думите на откривателя на разлитащата се Вселена. (От нея
Му се ражда син вече след смъртта му, живот
Чието бъдеще е тайнствено, а минало няма.) На тази височина
Температурата е минус 20 градуса, но не се усеща студът, дори по сако
Буквално е горещо. Слънцето пече като на Юг, ослепително
Блести, отразявано от долния облачен слой. Над главата на аеронавта
Синьото небе, сякаш съвсем наблизо бледите нишки
На перести облаци. (Кислороден глад и моментни потъвания
В дълбока несвяст.) Между облачните хълмове въздухът изпълнен
С ледени кристалчета. Изглежда сякаш тези кристали лъчат
От някакъв блестящ ярък център. Блестящо кълбо, което на всички страни
Сипе кристали лед (не кълбовидна мълния на черна наковалня
А лъжливо слънце). На повърхността на долните облаци сянката
На балона, обкръжена от аура. Бъдещето е тайнствено, минало няма.

5
Ако върху повърхността на балон отбележим две точки А и В, например
Две звезди или две галактики и почнем да го надуваме, двете точки
(Например звезди или галактики) ще почнат да се раздалечават.
Възможно е да се получи особен свят, чиято кривина на пространството
Постоянна спрямо трите пространствени измерения, се променя
Във времето, т.е. зависи от една четвърта, времева координата.
Това ще бъде нов тип вселена, която пулсира като в хиндуистки мит
За еоните на живота, като в сътворението на света от нищото
Където R на радиуса на кривината на пространството е функция само от четвъртата
Времева координата. (По този начин радиусът на кривината
На пространството може да се изменя с течение на времето.) Нека
Наречем този случай на друг възможен свят нестационарна вселена. R ще бъде
Нарастваща функция от t. Използвайки очевидна аналогия, ще наричаме
Времевия промеждутък, необходим за нарастване на радиуса на кривината
От 0 до R, време, изминало от сътворението на света. Времето, изминало
От сътворението на света, характеризира времето, изтекло от момента
Когато пространството е било точка (R = 0), до днешното му състояние.
Известно време Айнщайн смята предсказанието на Фридман за възможността
На една пулсираща вселена за прекалено ужасно, за да го приеме.

6
Sehr geehrter Herr Professor! или в превод: Многоуважаемый господин профессор!
Пише Фридман на Айнщайн след като многоуважаемия Herr Professor ужасен
Отказва да приеме нестационарната вселена, представена в Бележката на Фридман
За кривината на пространството, публикувана в Zeitschrift für Physik от 29 юни 1922 г.
Впечатлението на Хърбърт Уелс, посетил през 1921-а Москва и Петроград
Гласи в унисон с усещането на Айнщайн Русия е в мъгла, видяна от автора
На Машината на времето тъкмо по времето, когато Фридман си представя тътена
На разширяващата се вселена, разгъването и разтягането на материята
На балона. (Отдолу сянката му върху облаците, обкръжена от ореол.)
При опитите му да се види с Айнщайн, публично признал грешката си в Zs. f. Phys.
Но без да се откаже изглежда от ужаса си, многоуважаемият господин професор
Заминава на дачата си. Във влака от Хамбург за Берлин Александър Александрович
Усеща как го наляга тъга при гледката на еднородната и изотропна германска гора
И пише на Малинина: Не гора, а някакъв архив. Честно казано, нашият живот
С цялата му некултурност и с всичките му недостатъци ми харесва повече от буржоазния
Живот в Германия. (Междувременно Айнщайн благополучно стига до дачата си.)

7
Мъглявините се оказват галактики и се разбягват, доказвайки експериментално
Нестационарния модел на Вселената на Фридман. Александър Александрович
Междувременно е покойник от четири години. Изводите, отнасящи се до миналото
Са еднозначни: в настоящия момент е налице разширяване, следователно
По-рано плътността е била по-голяма. В теорията на Фридман е неизбежен
Изводът, че е съществувал момент, в който плътността е била безкрайна
(Този момент е удобно да се избере за начало на времето). Дали
Астрономите от далечното бъдеще ще говорят за „синьо” или „виолетово”
Изместване? Не само в миналото, но и в бъдещето решението на космологичните
Уравнения може да доведе до безкрайна плътност. Времето може да се окаже крушовидно.

8
Светлината, наблюдавана днес, е била излъчена по-рано. Но еволюцията
На Вселената от мига на безкрайна плътност до настоящия момент обхваща
Определено време, около 10 на десета степен (по последни данни: 13,72 милиарда) години.
Поради това дори в един безкраен свят съществува хоризонт – определено
Разстояние, отговарящо на време на разпространение на светлината
От порядъка на около 10 на десета степен години, отвъд което се разполагат обекти
Принципно ненаблюдаеми в момента. Впрочем с течение на времето
Този хоризонт се разширява приблизително с 0,0000001% на 100 години (по преценка
На Зелдович в юбилейния брой на УФН от 1963 г., посветен на Фридман).
При наближаването на хоризонта червеното изместване се засилва
Т.е. възприеманата честота на светлината се стреми към нула
Като при почервеняването на слънцето с наближаване на залеза.
Както при безкрайна, така и при крайна вселена съществува принципен
Праг на наблюдаемост – хоризонт, отговарящ на нулевата честота на възприеманата
Светлина и безкрайната плътност на излъчващото светлина тяло.
Плътността на веществото се стреми към безкрайност при наближаването
На хоризонта. Той отговаря на излъчването на светлина в мига на началото
Тоест в момента на безкрайна плътност и равен на нула радиус.
(Понятието за маса на един затворен свят обаче в известна степен е мистично
Защото няма външно спрямо този свят пространство, няма външен наблюдател
Който да може да определи гравитационното поле, създавано от затворения свят
Извън себе си.) Какво е имало преди момента t = 0, при t < 0 например? Може би
Самият въпрос е нелегитимен, както в теорията на относителността не съществува
Въпросът „кое събитие е било по-рано?” за пространствено разделени събития
(На обратната страна на Луната има кратер Fridman с неустановена дълбочина).

9
Мечтата за почти триседмична (по-точно: две седмици и половина)
Лятна ваканция в Крим най-сетне се осъществява. През Симферопол за Феодосия
Където е Малинина. На 17 август Александър Александрович се връща
В Петроград, града на своето откритие на разширяващата се Вселена
Който от една година вече е Ленинград. (Първото издание на Светът
Като пространство и време от 1923 г. се е намирало в личната
Библиотека на Владимир Илич в Кремъл.) Нищо не предвещавало
Близкия край. Диагнозата коремен тиф е поставена в началото на септември
Около две седмици след връщането на Фридман от Крим, времевият отрязък
Точно отговарял на продължителността на инкубационния период на болестта.
Александър Александрович си припомня тогава, че по пътя купил
На една гара апетитни круши и (лекомислено!) не ги измил.
Нелепа небрежност, крушовидност на времето. Лекуващият лекар
Бухщаб разгласява в интервю за вечерното издание на Красная газета
Два дни след смъртта на Фридман следното: Бълнуването на покойника
Било изключително характерно. Той говорел за студентите, лекциите
Спомнял си полета, пробвал да прави някакви изчисления. На моменти
Изглеждало сякаш изнася лекция. (Името на клюкарката на немски означава Буква.)
Времето било крушовидно. Водите, в които встъпвал, не бил пресичал още никой.