Висенте Уидобро „И небето се вслушва в отминаването на отдалечаващите се звезди“

by Владимир Сабоурин

 

И небето се вслушва в отминаването на отдалечаващите се звезди
Сам си
И се отправяш направо към смъртта като откъртил се от полюса айсберг
Пада нощта търсеща сърцето си в океана
Погледът приижда като потоците
И докато вълните се връщат обратно
Луната дете светлина избягва насред открито море
Виж това изпълнено небе
По-богато от ручеите в мините
Небе пълно със звезди чакащи кръщение
Всички тези звезди пръски от каменно светило запратено във вечните води
Не знаят какво искат нито дали има скрити мрежи някъде отвъд
Нито в чия ръка са юздите
Нито чия гръд издъхва вятъра върху тях
Нито знаят дали няма ръка и няма гръд

 

 

 

 

 

Advertisements