Фридрих Хьолдерлин „Antigonae 1803“

by Владимир Сабоурин

 

Чудовищни са много неща. Но нищо
По-чудовищно от човека.
Защото той през нощта
На морето когато накъм зима вее
Южният вятър бразди
В окрилени фучащи домове.
И свещеновъзвишената за небожителите земя
Непогубимата неуморена
Изтощава той с напористия плуг
Година подир година
Тласка и напъва той с конския род
И лекореещия се свят на птиците
Оплита и гони
И преминаващите стада диви животни
И на Понта соленоживата природа
С изукусно изплетени мрежи
Вещият човек.
Улавя с изкуства и звяра
Дето нощува и броди в планините.
И на грубогривия кон той мята връз
Врата хомот и ярем на преброждащия
Планините неукротен бик.

 

 

 

 

 

Advertisements