Дьорд Петри на български – „и нека те решат/ какво могат да ни сторят“

by Владимир Сабоурин

Трябваше да познавам и боготворя Дьорд Петри най-късно от 17 септември 2001-а, когато в Пеликаните се появяват преводите на Николой Бойков. Дори не мога да се оправдая, че тогава не съм познавал НБ. Никога няма оправдание за пропуснатото време на учение, още по-малко сега, след ивицата, от слънцето огряна. Избрана поезия 1966-2000 в превод на Мартин Христов, отнасящ главата и нагарчащ на езика като маслина (това е вкусът на фекалиите, казва компетентен герой на Сад). Пропуснал съм близо 15 години непознаване на Петри.

Първо: поет, който по тези земи на Изток от рая не е писал на йота различно преди и след 89-та. Трябваше да съм го прочел заедно с Х. Мюлер или – с по-голямо закъснение, но все пак по-малко от сегашното – заедно със Сара Кирш.

Второ: какъв език! Не, това не са „мръсни думички“, както с обичайната си импресионистично-естетска фриволност дефинира М. Бодаков. Това е субстанцията на свободата на човешкото състояние по тези земи. Катуловски (в превод на Яна Букова). Да, след успешния мирен преход от социализъм към капитализъм това може би наистина са само „мръсни думички“. Но винаги може повече, поне при четенето и писането. Младите български поети има какво да научат от този език.

Трето: диагнозата на източния соц като форма на некрофилия. Дотук познавах това само от прозата на Виктор Ерофеев, бях поразен, че това е могло да се направи и в поезията. Тайната на соца е некрофилията – вече можем да чуем това, ако ни интересува, в стихотворна форма и на български.

Четвърто: „религиозно немузикалното“ (М. Вебер) говорене за трансцендентното. Както „От последните дни“:

„Господи, още малко нека поживея,
преди да си изпея песента.“

„Тъй възпитано, смирено молиш!
Старче, гащите да не осра?“

„Осрах ги, я.“

Книгата с избрана поезия на Д. Петри е езиково и библиографско постижение, в което Мартин Христов, Александър Байтошев и Иво Рафаилов са постигнали нещо, което по-старите от нас познават от (все още номинално) съветските издания на руските авангардисти и неоавангардисти през „перестройката“ – всичко е възможно, защото има субстанция за възкресяване.

И още нищо не е приключило.

Дьорд Петри ивицата, от слънцето огряна. Избрана поезия 1966-2000, превод от унгарски Мартин Христов, София: „Ерго“, 2014.