За „Германии“ на Владислав Христов

by Владимир Сабоурин

 

Зверовете на Август завършват с безумно веселия Хьолдерлин, завръщащ се „от Древна Гърция в германиите тъпи“. Постоянното завръщане в някакви германии е сякаш незаобиколимо за модерната българска литература от Пенчо Славейков насетне. Така топлата предмодерност се отмества на 2000 км, за да усети отново топлината си, позабравена през годините на прехода от социализъм към капитализъм. Отивайки в германиите, тя разбира, че тук дори капитализмът е топъл, комунален. Като от буркан с лютеница или от кутия с мащерка. Това самопознание си струва отместването. Все по-често обаче то е само трик на момчето от провинцията за докарване пред германиите. Ако това се избегне, те могат да бъдат полезен опит. Германии (2014) на Владислав Христов са изключително полезни с гастарбайтерския си поглед, който ни връща към истинното съдържание на визиите на Брехт, Фасбиндер и Мюлер за суровите неми земи и техните черни гори, твърде далеч от картинките на примерните стипендианти от провинцията. Прекрасни са стиховете, в които героят е наемен работник: „когато бутам/ количката с бельо“, „цял ден мета/ един огромен паркинг“, „бъди внимателен/ когато чистиш препарирания бухал“, „това е стара немска поговорка/ гордо заяви мъжът/ който ме нае/ за пренасяне на мебели“, „дано пристигнат скоро италианците/ стаите им са пълни с парфюми/ когато вляза да ги чистя“. Това са германиите от Катцелмахер и Страх яде душа. Не може да не се спомене в тази перспектива за валкириите: те се усмихват (и не разбираш какво премълчават) – или няма нищо за разбиране. Едно е сигурно: те имат големи крака – „ако дамските обувки/ са по-големи от мъжките (…) почукай смело/ и бъди вежлив/ с домакинята“. Размерът на германското вечноженствено никога не лъже. Капещите листа в германиите, отронените листа се почистват със сизифовска неуморност. Това е сполученият композиционен гръбнак на книгата. И гръбнакът на опита на човека от миньорските бантустани, метящ разомагьосаните неми пространства. Германиите са щедри само „когато машината за прах/ в обществената пералня се повреди“. Щедри дори към чужденеца от щедрите страни. Само ние си знаем с колко хитрини и хитруване продължаваме да поддържаме по тези земи фикцията на щедростта във време на пазарната й възпроизводимост и в условията на капиталистически оскъден ресурс. Когато машината работи безупречно – reibungslos със задоволство казват немците – това звучи така: „от едната страна на реката/ хората бягат за здраве/ от другата фучат коли/ след няколко часа/ ще си сменят местата“. Какво да търсим там освен някое и друго евро, което да похарчим сред постоянно засичащите машини на родината. Истината на гастарбайтерския свят са службите Чистота. Служителите им са чужденци, поддържащи немската Sauberkeit. Те копнеят за гниещите листа и топлината на храмовете. Затова любимото ми стихотворение от Германии е това:

понеделник е ден за чистене/ вратите на катедралите/ са широко отворени/ само тогава/ за няколко минути/ слънцето стопля/ краката на исус

Ако поезията е писмо в бутилка, то в условията на разделно събиране на отпадъци, т.е. на модерното отдиференциране на сферите, мястото й е в контейнера за стъкло. Брехт и компания биха харесали тази визия за германиите им.

 

 

 

 

Advertisements