Висенте Уидобро „Поетическо изкуство“

by Владимир Сабоурин

 

Нека стихът бъде като ключ
Който да отваря хиляди врати.
Пада лист, нещо минава прелитайки
Видяното от очите да бъде сътворено
И душата на слушателя да трепери.

Измисляй нови светове и пази думата си
Прилагателното, когато не дава живот, убива.

Намираме се в периода на нервите.
Мускулът виси
Като спомен в музеите
Но силата ни поради това не е по-малка
Истинската сила
Пребивава в главата.

Защо възпявате розата, о Поети!
Накарайте я да цъфти в стихотворението
Само заради нас
Живеят всички неща под Слънцето.

Поетът е малък Бог.