Висенте Уидобро „Огледалото на водата“

by Владимир Сабоурин

 

Огледалото ми, течащо през нощта
Става на поток и се отдалечава от стаята ми.

Огледалото ми, по-дълбоко от света
Където всички лебеди се удавиха.

То е зелен басейн в стената
И в средата му спи закотвена голотата ти.

На вълните му, под сомнамбулно небе
Бляновете ми се отдлачеват като кораби.

На крак на кърмата винаги ще ме видите да пея.
Тайна роза набъбва в сърцето ми
И на пръста ми пърха пиян славей.