Висенте Уидобро „Ноктюрно ІІ“

by Владимир Сабоурин

 

Пустинната стая
Затворена е вратата
Усещаш как светлината си отива.

Сенките излизат изпод мебелите
И там далече изгубените вещи
Се смеят.

Нощта.

Спалнята се наводнява.
Аз съм изгубен.
Вик изпълнен със скръб
Никой не отговаря.