Висенте Уидобро „Нова година“

by Владимир Сабоурин

 

Първият плод който изниква върху клона на разоренията
Като първия войник в дъното на улицата
Дървото на улиците
Дървото на времената
Дървото което пее на достъпните си клони
Дърво и дърво
Дърво до дърво за джунгла
Дърво за пейзаж породен под небето

Бухалът съзерцава Персия
Върху гърба на своето пренебрежение
И участъкът път е нов плод
Очакван от очите

Първи януари в тишината си
Виждам те да се приближаваш царице Ана върху магарето на годините ти
С пръстена на годината върху пръста
Жена на вътрешни ласки
И нейната тайна от перли и от изтока
На дъното на зеления край на зениците й
Животът се разбива върху скалите

Аз познавам тайната на дервиша
Седнал насред Персия
И гледащ наляво
Ще проговори…
Говори с красноречивата милост на ширнали се земи
(Тогава
Тогава и тогава
Изумителният клепач лампата на очите
Крадецът на зазорявания морякът от седеф
Пещерата на сърцето с ветрове на хиляда години
Намагнетизираният лабиринт
Царят и астрологът с очи в траур и съдбовност
Конят бял като гълъб
От толкова мисли за планините
Полярната звезда с цвете на пръста
Тогава тогава)

Думите минават с корабния нос по вятъра
Спомените се доближават до разперени платна
Надеждите се отдалечават към хоризонта на птиците

Диамант по-могъщ от картечница
Изпълва очите на личните си сънища
И дори най-нещастната звезда
Мирише на нощ във всяко свое кътче

Следобедът нараства от болка на чучулига
Небето трепери като перата на шията
Тъй уморена от подготвянето на дните
Заключените образи нежно минават тихомълком

Като кърпа отгатваща аромати
Светът излиза от джоба