Висенте Уидобро „Лице с лице“

by Владимир Сабоурин

 

Лице с лице
Пеейки за собствената си музика
Изкачвайки се на плача по клоните
Лице с лице
Плачът му и вечността
Хората отчаяни в това приключение
Не могат да се върнат към неговото начало
Не могат да променят края на точното му място
Лице с лице
Отваряйки очите тъй близки като смъртта
Лице в лице
Колко много си спомням със собствения му парфюм и музика
Падайки и вдигайки
Колко много очакване във формата на статуя без съдба
Колко много усмивки отпразнувани като чудо
Лице с лице
Оковани за деня и за безкрая
С вид на знаещи това и онова и онова и това
С вид на пеещи
С вид на смеещи се
Лице в лице
С вид на плачещи а в действителност скърцащи
Скелетът скърцащ за да научи занаята си
Лице с лице
По пътища разстроени от гърдите до главата
По пътищата на живота към смъртта
Залепяйки на устните ни марката на скръбта
Репетирайки последния дъх
Лице с лице
Със своята плът и духа си
Или с огледалото на времето в пространствените му темели
Слушайки шумоленето на дълбините ни
И от друга страна плътоядното въжделение на нищото
Лице с лице
Без да разбираме писмото на вътрешните си сенки
Залепяме на устните си последния дъх