Висенте Уидобро „Така се казва“

by Владимир Сабоурин

Неспокойни на пръстените на устните и техните усети
Думите се измиват като мечове
Благородни защитници на жената в падналия й мрамор
Трагическите безумия избухват в треска
Или в обелиск на възвишени факти

Пейзажът се издува от изобилия
Но има смекчаващи обстоятелства
За лятото седнало в средата на годината
И по-реално от миналогодишните жени
Той е прекрасната туника на манастира
В часа на низшествието на стълбите и на светлината търкаляща се от фенерите

Като разпуснати коси
За мрамора и заспалата вътре сирена
За времето и неговите рани

Реклами