Висенте Уидобро „Тя“

by Владимир Сабоурин

 

Тя правеше две крачки напред
Правеше две крачки назад
Първата крачка означаваше добър ден господине
Втората крачка означаваше добър ден госпожо
А другите казваха как е семейството
Днес е прекрасен ден като гълъб в небето

Тя носеше пламтяща риза
Тя имаше очи на приспивателно за морета
Тя бе скрила един сън в тъмен гардероб
Тя бе намерила един мъртвец насред главата си

Щом пристигнеше тя оставяше една по-красива част много далече
Щом си отиваше нещо се очертаваше на хоризонта за да я чака

Нейните погледи бяха ранени и кървяха над хълма
Гърдите й бяха отворени и пееше за мрака на своето време
Беше красива като небе под крилете на гълъб

Имаше уста от стомана
И смъртен флаг нарисуван между устните
Смееше се като морето което усеща въглища в стомаха си
Като морето когато луната се вижда да се дави
Като морето захапало всички плажове
Морето което прелива и пада в празното във времена на изоболие
Когато звездите гукат приспивно над главите ни
Преди северният вятър да отвори очите им
Беше красива в скелетните си хоризонти
С пламтящата си риза и своите погледи на уморено дърво
Като небето на кон над гълъбите

 

 

 

 

 

Advertisements