Висенте Уидобро „Съдба и знак“

by Владимир Сабоурин

 

Достатъчно си говорил и не ти е приятно
Не ти харесва да показваш тайните си вътрешности
При все това отново ти се случва
Негодуваш и повтаряш дразнещата те причина

Говориш излагаш се на показ раздираш пълтта си
И позволяваш да влязат натрапчиви очи
Искаш да срежеш въжетата които те свързват с другите
И отново ги завързваш
Хващаш въздуха правиш го свой и го подаряваш
Завоюваш хоризонти и ги раздаваш
Създаваш светлина в сянката и я даваш
Като пакет със самотности разкаяли се от собствената си сила
Що за погребение е това в което се погребваш
В чуждите гърди?

Възпламеняваш се и омекваш
Омекваш и ставаш стрела на сърцето
По-сляп от всеки ураган
Говориш и негодуваш
И пак отново говориш и негодуваш
Ставаш дърво и даваш листата си на ветровете
Ставаш камък и даваш твърдостта си на реките
Ставаш свят и се разтваряш в света
О воля противоположна всеки миг
Милост на земя големи студове и палещи горещини
Всяко семе – проклето да е! – носи бъдещи знаци
Съдба на вълна длъжна да прошуми
И нежно да умре

Доста си говорил и си тъжен
Иска ти се една страна на сънищата
Където луните изникват от земята
Където дърветата имат собствена светлина
И те поздравяват с тъй сърдечен глас че гърбът ти потреперва
Където водата ти прави знаци
И планините високо те викат
И после искаш да се смесиш с всичко
И да се проснеш в покой на екстатични птици
В красива страна на забрава
Сред безветрени и безпаметни клони
Да забравиш всичко и всичко да те забрави