Висенте Уидобро „Непобедимо самотно“

by Владимир Сабоурин

 

Подхлъзвайки се
Като кошница с горчивини
С много мълчание и много светлина
Приспан от ледове
Отиваш си и се връщаш към себе си
Смееш се на собствения си сън
Но въздишаш треперещи стихотворения
И се убеждаваш в някоя надежда

Отсъствието гладът да замлъкнеш
Да не изказваш вече толкова хипотези
Да затвориш бъбривите рани
Спохожда те особено желание
Като от сняг и огън
Искаш да обърнеш очите към живота
Да погълнеш цялата вселена
Тези звездни поля
Убягващи на ръката ти след катастрофата
Когато ароматът на карамфилите
Ротира около оста си

 

 

Реклами