15 години по-късно „Естествен роман“: mise en abyme на същото

by Владимир Сабоурин

Преди дни прочетох във в. „Капитал“ критически текст на Б. Пенчев за специалното десето издание в лимитиран тираж на Естествен роман на Г. Господинов, отбелязващо 15 години от излизането му. Тогава не му обърнах особено внимание, макар че текстът ми стоеше някак странно с предмета и обема си в рубриката за оперативна критика, в която следя и съм почитател на анализите на Б. Пенчев.

Предполагам, че няма да е преувеличение и обида за никой неспоменат поименно, ако кажа, че Б. Пенчев е един от малкото, които поддържат жива идеята за оперативна литературна критика, която да не се свежда до активно медийно мероприятие на заинтересовани страни.

Едва сега ненавременно научавам, че текстът на Б. Пенчев за юбилейното издание на Естествен роман в рубриката Light Ревю на в. „Капитал“ всъщност е съставна част от самото юбилейно издание, един вид препечатка с любезното съгласие и т.н., mise en abyme на книгата, която критически разглежда. Това ме накара да препрочета текста.

Той започва с много силно твърдение – твърде силно за всеки, участвал в литературния живот през 90-те години на миналия век: „Естествен роман е щастлива книга“. Ще си позволя да припомня, че по онова време понятието „щастие“ нямаше прагматичен смисъл. Тогавашният му смисъл бе квазитеологически, визиращ нещо от реда на трансцендентното и трансгресията, водеща до него.

Б. Пенчев добре знае това и веднага прави уговорката, че Естествен роман е не само и просто „успешна“, но и „щастлива“ книга. Теологическата аргументационна линия на размислите на Б. Пенчев върху Естествен роман не се свежда до умело реторическо захождане, тя е продължена и прокарана в целия текст с въвеждането на понятията „профетичност“ и „апокалипсис“.

Според мен тези теологически понятия са прекалено тежки за крехките плещи на този „малък изискан шедьовър“ (FAZ). Доста по-близко и адекватно на постигнатото от Естествен роман ми се струва друго определение, което Б. Пенчев дава в последния абзац на текста си, в края на сложно (концептуално и синтактически) подчинено изречение: „едно естетическо оправдание на съществуването“. Последното рацио на писането на Г. Господинов е сантиментът (Б. Пенчев го нарича „емоционална гравитация“), естетизацията на ацедията и в крайна сметка естетиката на красивото – неща, които са твърде далеч от теологическия залог на щастието.

Изходен аргумент в полза на силната теза, че Естествен роман е „щастлива“ (а не просто успешна) книга е разграничението между „стоварване върху публиката като медийно цунами“, от една страна, и едно „постепенно разширяване на присъствието“, от друга. Не знам дали под формата на цунами (или на мъртво вълнение на все едно и същото), но медийните кампании около книгите на Г. Господинов са перфектни. За първи път подобна рекламна кампания бе успешно изпробвана именно с Естествен роман (не с Черешата на един народ, например) и именно след него наистина наблюдаваме въпросното постепенно разширяване на присъствието.

За жалост Б. Пенчев е позволил текста му, включен в юбилейното издание на Естествен роман, да бъде използван за поредното постепенно разширяване на и без друго инфлационното медийно присъствие на литературната фигура Г. Господинов.

Не е редно текст, който е съставна част от юбилейното издание на Естествен роман – колкото и умен и балансиран да е той – да бъде препечатван в рубрика за оперативна критика като аналитично критическо представяне на същото това издание. Това е лош пример за заличаване на границата между критика и промоция, даден от човек, когото смятам за гарант на спазването и налагането на тази граница.

Не ме изненадва, че на Б. Пенчев е било предложено да направи това. На практика всяка дума и жест в гравитационното поле на литературната фигура Г. Господинов неизбежно претърпява подобна тяга, размазваща границата между литература и медийна промоция.

Учудва ме неприятно, че Б. Пенчев очевидно е дал съгласието си това да се случи.

Advertisements