Велимир Хлебников „Както стадо овце мирно дреме“

by Владимир Сабоурин

Както стадо овце мирно дреме
Така мирно дремят в кутийката
Боговете предишни на огъня – кибритените клечки, с божествения горди огън.
Суха капка на жълта главичка върху съчка
Та това е на праотците ужасът –
Дивият бог на пламъка, очите му скръбни
В буря от червени коси.
Падна мълния върху къщата на отците със сламения покрив
Дъбът се разцепи и дими
Жени и деца, старци, чернокоси моми
Косите им се развяваха –
Всички бягат в горите, крещейки, обръщайки се назад, вдигайки ръка към небето
Направо в острите зъби на горските зверове, ухапванията на съскащи гадове
Като обяд за всякака летяща гадост.
Диво пламти пещерата:
Злато тук, зеленина и синева горят с езици.
Пурпурен, със зла зеленина
На побеснели очи с червени ресници
Богът на пламъка, нашляпан от женска вейка
Размахва сопа чепата, изкарва си гнева на селото.
Съседите се нахвърлиха да грабят селото от пещерите си.
Копия и нож, крясъци на войната!
Вик „С нас е бог!“
И всеки краде от бога
Сопа и дълги червени коси.
„Бог не е с нас!“ – плачат в гората
На пламтящото село обитателите.
Като вълк диво виел прадядото
Гледайки как на пепел
Колибата става.
Само въглени горят и съскат.
Нищо повече няма, купчинка пепел.
Гледат с очи на вълци
От тъмнината. Плачи, жена!
Няма я вече колибата мила
С кожите, въдиците, копията
И месото на елените, прекрасно на вкус.
В горите побягна той пъргаво, спасявайки се.

А синовете „Ние сме с нас си!“
Запяха войнствени
И направиха кибритени клечки
Глуповати сякаш
И като че божествени
Покорили така мълнията
Затворили я натясно.
„Ние сме с нас си!“ – запяха сурово те
Все едно пред смъртта.
Да знаете, да ви е известно: „Ние сме с нас си!“
Направиха кибритени клечки –
На боговете питомно стадо
Надвили на огъня божеството.
Тази победа е велика и страшна.
В огнището, в работата
Сведоха мълнията от небето.
Небе буреносно, пълно с облаци –
Първата кутийка кибритени клечки
За света тъй страшни.
Овцете на огъня в руно златно
Мирно лежат в кутийката.
А като пещерен лъв по-рано
Разкъсвали и гризяли хората
Тресейки грива златна.
А аз, алчен за победи
Ще правя сурово
На съдбата кибритени клечки
Безопасните клечки на съдбата!
Съдбата ще запалвам
Топнал в съдбата разума.
„Ние сме с нас си!“ – Кибритени клечки на съдбата.
Клечки от участ, клечки на съдбата.
Кой на мен е другар?
Ще запалвам съдбата
Колкото ми дотрябва
За живота и смъртта.
Първата кутийка
Кибритени клечки на съдбата –
Ето я на! Ето я!