vs. archives

Паякът на мостовете оплете книгата
Страниците на стъкломрежите
Стъклените канари
Железомрежи навсякъде
Виси железосеркме
Като мрежи в устието на Волга
И лови въздух
И на небесата прибоя.
О, град – повест.
О, тояга на височината!
Където по-рано минаваше растението
Там градът по същата пътека минаваше
По стъпалата изтрити на времето
Минава градът по същата пътека.
От мрежата на къщите – стъклено платно
Още намусено, още неловко.
И градът се носеше като флотилия кораби
Където надвисваха облаците
Окачен на бавните очи на въжетата.