Алберту Къейру „Като широко палмово листо от мръсен огън“

by Владимир Сабоурин

 

Като широко палмово листо от мръсен огън
Залязлото слънце се бави по неподвижните облаци.
Отдалеч долита смътно изсвирване в тъй тихата вечер.

В този миг ме обхваща смътна тъга
И едно смътно безметежно желание
Което се появява и пак изчезва.

Така понякога на повръхнини на поток
Образуват се водни мехури
Пораждат се и се стапят.
И нямат никакъв друг смисъл
Освен че са водни мехури
Които се раждат и стапят.

 

 

 

 

 

Advertisements