Бертолт Брехт „Когато размишлявал, както чух“

by Владимир Сабоурин

 

Когато размишлявал, както чух, за ада
Моят брат Шели открил, че той е място
Приблизително приличащо на Лондон. Аз
Който не живея в Лондон, а в Лос Анджелис
Мисля, размишлявайки за ада, че той сигурно
Прилича още повече на Лос Анджелис.
И в ада
Има, не се съмнявам, тези пищни градини
С цветя високи колкото дървета, увяхващи обаче
На мига, ако не ги поливаш с много скъпата по тез места вода.
И пазарите
С купищата плодове, които обаче
Нито ухаят, нито имат вкус. И безкрайните колони коли
По-леки от собствената си сянка, по-бързи от
Безразсъдни мисли, проблясващи возила, в които
Розови хора, идещи от никъде, пътуват за никъде.
И къщи, построени за щастливци, които затова стоят празни
Дори когато имат обитатели.

И в ада не всички къщи са грозни.
Ала грижата да не те изхвърлят на улицата
Гризе обитателите на вилите не по-малко от
Обитателите на бараките.

 

 

Реклами