Хорхе Луис Борхес „Друго стихотворение за даровете“

by Владимир Сабоурин

 

Да благодаря искам на божествения
Лабиринт на причините и следствията
За разнообразността на създанията
Които тази особена вселена съставят
За разума, който няма да спре да сънува
Плана на лабиринта
За лицето на Елена и постоянството на Одисей.
За любовта, позволяваща да видим другите
Както ги вижда окото на божествеността
За твърдия диамант и свободната вода
За алгебрата, дворец от скъпоценни стъкла
За мистическите монети на Ангелус Силезиус
За Шопенхауер
Който може би е разшифровал вселената
За блясъка на огъня
Който няма човек, който да може да гледа без древна почуда
За махагона, за кедъра и сандаловото дърво
За солта и за хляба
За тайната на розата
Която прахосва цвят и не вижда това
За някои навечерия и утрини на 1955-та
За суровите говедари, които в равнината
Подкарват животните и зората
За утринта в Монтевидео
За изкуството на приятелството
За последния ден на Сократ
За думите, които при един залез се казаха
От единия кръст на другия
За онзи сън на исляма, обхванал
Хиляда нощи и една нощ
За другия сън за ада
Огнената кула, която пречиства
И за райските сфери
За Сведенборг
Който разговарял с ангелите по улиците на Лондон
За тайните и незапомнени реки
Които в мен се стичат
За езика, който преди векове съм говорил в Нортумбрия
За меча и арфата на саксонците
За морето, сияйна пустиня
И шифър на неща, в които сме невежи
Епитаф на викингите
За музиката на думите на Англия
За музиката на думите на Германия
За златото, което проблясва в стихотворенията
За епическата зима
За заглавието на книга, която не съм прочел: Gesta Dei per Francos
За Верлен, невинен като птиците
За кристалната призма и бронзовите везни
За шарките на тигъра
За високите кули на Сан Франциско и остров Манхатън
За утрините на Тексас
За онзи севилец, написал Моралното послание
Чието име не знаем, каквото е било предпочитанието му
За кордовците Лукиан и Сенека
Които преди испанския написали
Цялата испанска литература
За геометричния и сияен шах
За костенурката на Зенон и картата на Ройс
За лечебната миризма на евкалипта
За езика, който може да наподобява мъдростта
За забравата, която отменя или променя миналото
За навика
Който ни повтаря и утвърждава като огледало
За утринта, която ни предоставя илюзията на едно начало
За нощта, мрака й и астрономията
За ценността и щастието на другите
За родината, усещана в жасмините
Или в стара сабя
За Уитман и Франциск от Асизи, написали вече това стихотворение
За това, че стихотворението е неизчерпаемо
И се слива със съвкупността на създанията
И никога няма да стигне до стиха заключителен
Променяйки се в зависимост от читателя
За Френсис Ан Хаслън, която помоли за прошка децата си
Че умира толкова бавно
За минутите, които предшестват съня
За съня и смъртта
Тези две тайни съкровища
За съкровените дарове, които спестявам
За музиката, загадъчна форма на времето.

 

 

 

 

 

Advertisements