Йосиф Бродски „Посвещение на Глеб Горбовски“

by Владимир Сабоурин

 

Любовта да напускаш посред яркия ден, безвъзвратно
Да долавяш шума на тревата покрай алея, която отвежда обратно
На деня в тъмния облак, в тъмния вечер злият – през просъница
През затревените квадратни гнезда – лай на вечерните кучета.

Трудно е времето. Трябва да преживеем, да преварим тези години
С всяко ново страдание да забравяме стари съдбини
Да посрещаме като новост тези рани и болка поминутно
Встъпвайки безпокойно в мъгливо ново утро.

Колко стремителна е есента тази година, година на пътешествия.
Покрай възбяло небе, черно-червени смълчани процесии
Покрай голи дървета листа ежечасно прелитат
Те се удрят в стъклото, удрят се в камъка – мечтите на урбаниста.

Искам да изчакам това време, да преживея, да го преваря
През прозореца пак да погледна, отпускайки длан на коляното
И небето възбяло, листата, ивицата прозирна на залеза
Като дъщеря и баща, все някой си тръгва по-рано, аз зная.

Прелитат, летят, удрят се в земята, падат накриво
Прелитат, профучават покрай прозорците саможиви
Всичко, което се вижда сега – светлината помръкна, угасна
Този живот като дъщеря и баща, дъщеря и баща – но смъртта нежалана е.

Оживей на земята – не, не можеш, така да е
О, живей на земята, както искаш живей, даже падайки
Но ще дойде и време да се разделиш с болката и скръбта си
И ще дойдат години без мене – и ежедневна ще е любовта ти.

И завършвам в мажор, в пожара, в мажор на политане
Плъзнал се по стъклото като рокля от рамото, като знак за възвиване
Оставам както преди – но задълго ли – както преди, бездеен
Не с есенната тъга – а очаквайки зимата, с нестихваща песен.

 

 

Реклами