Йосиф Бродски „Паметник на Пушкин“

by Владимир Сабоурин

… И Пушкин пада във възсиния бодлив сняг
Е. Багрицки

 

… И тишина.
И нито дума повече.
И ехо.
Още и умора.
… Стиховете си
довършвайки с кръвта
те глухо се спускаха на земята.
После гледаха бавно
и нежно.
Беше им диво, студено
и странно.
Над тях се скланяха безнадеждно
побелели доктори и секунданти.
Над тах звездите потръпвайки
пееха
над тях спираха
ветровете…

Пуст булевард.
И песента на виелицата.
Пуст булевард.
И паметник на поета.
Пуст белувард.
И песента на виелицата.
И главата
отпусната уморено.

… В такава нощ
да се въртиш в леглото
е по-приятно
отколкото да стоиш
на пиедесталите.

 

 

 

 

 

Advertisements