Йосиф Бродски „Градината“

by Владимир Сабоурин

 

Как само пуста си и няма!
На есента в полумъглата
как призрачно цари прозрачността ти
листата тегнат към земята
с притеглянето колосално на разпада.

О, как си няма!
Съдбата ти нима
в съдбата ми отгатва предизвикване
и екотът на изоставили те плодове
подобно екот на камбани не ти е близък.

Величествената градина!
Дари на думите ми
кръженето на стволовете, на тази истина кръженето
където бродя към огънатите клони
под падащи листа, под сумрака на въжделението.

О, как да доживеят
до бъдещата пролет
твоите стволове, душата ми печална
когато плодовете ти отнесени са
и само пустота е реална.

Така да бъде, заминавам!
Нека някой ден
да ме влекат грамадните вагони.
Долният ми път и твоят път висок –
сега тъждествено огромни са.

Градина моя, сбогом!
Докога?… Завинаги.
В себе си пази мълчанието на зората
величествената градина, обронваща години
върху горчивата идилия на писателя.

 

 

Реклами