Йосиф Бродски „Глаголи“

by Владимир Сабоурин

 

Обкръжават ме мълчаливи глаголи
приличащи на чужди глави глаголи
гладни глаголи, голи глаголи
основни глаголи, глухи глаголи.

Глаголи без съществителни. Просто – глаголи.
Глаголи
които живеят в мазета
говорят – в мазета, раждат се – в мазета
под няколко етажа
всеобщ оптимизъм.

Всяка сутрин те отиват на работа
бъркат разтвор, мъкнат камъни
но издигайки град, издигат не град
а на собствената самота въздигат паметник.

И си отиват, както човек си отива в чуждата памет
отмерено стъпвайки от дума на дума.
И с всичките си три времена
един ден глаголите възхождат на Голгота.

И небето над тях –
като птица над селско гробище
и, сякаш стои
пред затворена врата,
някой чука, забивайки гвоздеи
в миналото
в сегашното
в бъдещето време.

Няма да дойде никой, никой няма да свали от кръста.
Ударите на чука
вечен ритъм ще станат.

На земята хиперболът лежи под тях
както над нас плува небето на метафорите!