Йосиф Бродски „Аз прегърнах тези рамене и хвърлих поглед“

by Владимир Сабоурин

 

на М. Б.

Аз прегърнах тези рамене и хвърлих поглед
върху това, което се оказа зад гърба
и видях тогава, че изместеният стол
се сливаше със осветената стена.
Повече от обичайното крушката бе нажежена
което бе неизгодно за мебелите изтъркани
и затова диванът в ъгъла блестеше
с кафявата си кожа все едно е жълта.
Масата стоеше празна. Проблясваше паркетът.
Печката тъмнееше. В прашна рамка
застинал бе пейзаж. И само бюфета
одушевен ми се стори тогава.

Но малка пеперуда по стаята кръжеше
и тя измести моя поглед от недвижимостите.
И ако тук живял е нявга призрак
то той напуснал е домът. Напуснал го е.