Йосиф Бродски „Настъпва пролет“

by Владимир Сабоурин

 

на Дмитри Бобишев

Прословутата игла в не по-малко достославната купа сено
в градския полумрак, полусветлина
в градската врява, плисък и стон
тънката песничка на смъртта.

Горната светлина, горната светлина на улиците
все изрисува за нас този град и тази вода
и кратко изсвирване край фасадите сбутани
излитащо нагоре, излитащо на свобода.

Момиченце-памет броди по града, дрънчат в ръката й монети
мъртви листа кръжат като изпаднали рубли
над рекламните табла тънки самолети излитат в небето
като градски птици над железни кораби.

Грамаден дъжд, дъжд на широките улици се лее над март
като в онези дни на завръщане, незабравими.
Сега ти вървиш сам, вървиш сам по асфалта
и срещу теб летят блестящи автомобили.

Ето, и животът минава, светлината мръкне над залива
прошумолява с рокля, трака с токчета, многоименен
и ти оставаш с този народ, с този град,  с века си
да, един срещу друг, оставайки детето, което си бил.

Момиченце-памет броди по града, настъпва вечер
лее се дъжд, да я изтискаш – толкова мокра е.
Момиченцето-памет стои пред витрините, гледа бельото на столетието
и безумно свирука този вечен мотив насред плисъка на живота.