Йосиф Бродски „Книгата“

by Владимир Сабоурин

 

„Пратете ми книга с щастлив край…“
Назъм Хикмет

Странникът най-сетне намира подслон за нощта.
Блондинът – положителният герой – се разправя с подлеца.
Селянинът съзерцава дърветата
и затваря кошарата
на последната страница на книгата
с щастлив край.
Упоменатите по-горе съзвездия капят в тишината,
в затворените прозорци, върху притварящи се ресници.

… В първа глава дърветата
мълчаливо се притискат в прозореца
и в задрямали болници болните крещят като птици.
Понякога романите завършват денем.
Ученият отваря прозореца, открил закономерността.
Онзи странник се скрива зад хълма
останалите герои се срещат по време на обедна почивка.
Икономиката се стабилизира
социологът отхвърля съмненията.
Пред елегантните барове
блестят скромни автомобили.
Войните са приключени. Подраства поколението.
Всяка жена може да разчита на мъж.
Все същите блондини разяснява разликата
между доброто и злото.
Всички дървета – по пладне – покриват със сянка селянина.
Всички самолети благополучно
по летищата се завръщат.
Всички капитани
отчетливо съзират сушата.
Малоумните поумняват. Лъжците престават да лъжат.
Подлецът естествено остава с пръст в уста.
… Ако в първа глава някой продължава да вика
то в трийстата, разбира се, това вече не се чува.
Сексуална обладаност и социален оптимизъм
виланели, сонети, канцони – все чудесни епиграфи
полудетективски сюжет, наричан живот.
… Пратете ми тази книга с щастлив край!

22 август 1960, Ленинград