Йосиф Бродски „Възпоминания“

by Владимир Сабоурин

 

Бяло небе
се върти над мене.
Сива земя
тропоти под краката.
Отляво дървета. Отдясно
поредното езеро
с брегове дървени
с брегове каменни.

Аз измъквам, изскубвам
крака от блатото
слънчице ме осветява
с мънички лъчи.
Полеви сезон
на петдесет и осма година.
Усещаш –
това е твоето начало.

Още е жив Доброволски
усмихва се, по града крачи.
В римите дактилически
все още не се ориентирам.
Към Бяло море
аз бавно път си проправям.

На север текат реките.
По реките – водата до пояс – се влачат момчетата.
Бяла нощ над нас
мъжди лекичко.
Аз търся. Аз правя от себе си
човек.
И ето намираме
измъкваме се на крайбрежието.

Възсин вятър
долита вече до нас.
Във вода земята прехожда
с кратък плисък.
Аз вдигам ръка
и глава вдигам
и при мен идва морето
с цвета си белезникав.

Кого ли помним
Кого ли сега забравяме
Какво ли струваме ние
Какво още не струваме –

ето стоим край морето
и облаци преминават
а нашите следи
водата покрива.