Сара Кирш „Броене наум“

by Владимир Сабоурин

 

Бялата мъгла отстъпи на сивата
Отделените един от друг стопански дворове светещите
Торища малкото пъстри петли
Са безпомощни срещу тъгата
На морски плитчини мирише на про-
Бити диги зимни трагедии
Изчезнали безследно имена след години
Изплува копчето от палто злочестина
Се просмуква с мъглата в ниските къщи
Осират се телетата и млякото
Се съсирва сиви язви
Се простират полетата шугавите
Ливади пълно до ръба нещастие черно
Димящи потоци без течение.
Безподобна изтощеност
Накара да замлъкнат проклятия и въздишки тишина
Кънти в ушите с лица на къртици
Седят старци зад низпадащи
Тежки пердета броят гробове.