Йосиф Бродски „Определение на поезията“

by Владимир Сабоурин

 

на паметта на Фредерико Гарсия Лорка

Съществува нещо като легенда,
че преди разстрела той видял
как над главите на войниците се издига
слънцето. И тогава той произнесъл:
„Все пак изгрява слънцето…“
Може би това е било начало на стихотворение.

 

Да запомняш пейзажи
зад прозореца на женски стаи
зад прозореца на апартаментите на роднини
зад прозореца на кабинетите на сътрудници.
Да запомняш пейзажи
зад гробовете на единоверци.

Да запомняш
как бавно пада снега
когато ни призовават към любов.
Да запомняш небето
лежащо на мокрия асфалт
когато ни напомнят за любовта към ближния.
Да запомняш
как пълзящите по стъклото мътни потоци на дъжда
изопачават пропорциите на здания
когато ни обясняват какво трябва
да правим.

Да запомняш
как над безпрютната земя
разпростира последните прави ръце
кръст.

През лунна нощ
да запомняш дългата сянка
която хвърля дърво или човек.
През лунна нощ
да запомняш тежките вълни на реката
блестящи като гънките на износени
панталони.
А на разсъмване
да запомняш белия път
от който отбиват конвоирите
да запомняш
как изгрява слънцето
над чуждите им тилове.