Сара Кирш „Гъските полетяха навътре в сушата“

by Владимир Сабоурин

 

Когато зимата се завръща след като
Две седмици му бе отпуснала края
Слънчево разтурено домакинство при отворени врати
Фата моргана от безкрайни ливади селяните
Полетели нататък върху силнокрилите грачещи
Трактори да предприемат всевъзможни празни
Начинания с доста ремаркета
Сега на тяхно място се издигат
Черни колони пернати бурята ги издухва
В ниските облаци снегът покрива
Пепелносивата земя тленните останки
Под хлътнала гниеща отколе кожа.

Когато се устремяваме към вратата дочули стъпки
Винаги е напразно само режещият
Вятър и непрекъснатият равномерен
Смлян на ситно сняг те очакват на прага
Черните язвителни очи на мрака.
Тук сме погребани за години напред
Седим до снежния огън и размразяваме
Нашите черновмръзнали души.
Белотата започва да ни се привижда вече
Като лилийни полета напълно сме замаяни
От многото хвойновка тлъстото месо
На прясно закланите свине в парата.