Сара Кирш „Недвижно“

by Владимир Сабоурин

 

Денят настъпва от горите
Невидим вали сняг по границите
На вчера и днес аз не мога
Нищо да различа на земята
Неразличимо е всичко и равно
Следите на вълците на агнетата
Измръзналите зайци покрива сняг
Стеле се по повалени от вятъра дървета
Живите иска да задуши
Под него изчезват потоците
Тресавища и езерца поля всичко е
Еднакво мъртво и погребано в дрезгавината
На падащ завихрящ се сняг очите
Се объркват черни парцали
Пепел пада не издига се или небето
Се снишава защото съществата превиват врат
Бездиханна недвижна тишината безсъщностна безлунна
Не е светло и не се смрачава
Никой не спохожда полята полята са
Поля на смъртта ежечасно растат без пастири
Снеговалежът се проточва като живота ми
Забравих името на селището
И улиците заличените площади
Сега е малко след обявяването на мира
Не можем да си спомним всичко
Това което се случи изтритото съзнание
Безлюдно без мисъл без светлина
Без сянка откъслечни образи и единствено
Силата да не помръдваш.