vs. archives

Майски ден: излязоха двама в полето
„Обсипана с маргаритки е ливадата“ един на друг си казаха
Със съгласие в сърцата потърсиха де да прилегнат
Прекосили бодливи плетове, стълпили се кафяви крави.

„Само да не довтаса фермера с вилата“ каза тя.
„Кукуригане на петел да ни пази“ той отвърна.
До гъсталак от трънки, смачквайки цветята
Полегнаха в зеленото легло, постилайки саката.

От едната страна: заблатена вода
От друга: баирче с жилеща коприва
Също така, задължен от честта, нямо пасящ добитък
А отгоре: призрачна игра на листа, облаче бяло.

Цял следобед така влюбените си лежаха
Докато слънцето от топло бледо стана
И вятърът от ласкав стана пакостлив
Копривата ужили глезените й немилостиво.

Помрачен, раздразнен, че нежната й кожа
Принудена е да понася тъй жестока рана
Той повали, стъпка стъблата
Причинили болка на скъпото му момиче.

И тъй по правия си път сега поема той
Изпълнил своя дълг, той пътя хваща
А цялата горейки, тя стои отровно докачена
В очакване най-парещата болка да угасне.