vs. archives

Това е лекото време, няма нищо за правене.
С похватността на акушерка изваден
Ето го моят мед
Напълни шест буркана
Шест котешки жълти очи в избата
Зимуващи в безпрозоречен мрак
В сърцевината на къщата
Редом с гранясалия мармалад на предишния наемател
И проблясването на празните шишета –
„Джин на мистър Еди-Кой-Си“.

Това е помещение, в което не бях влизала.
Това е помещение, в което няма въздух за дишане.
Чернотата на буци като скупчени прилепи
Никаква светлина
Освен фенерчето и колебливата му

Китайска жълтевина върху ужасени и ужасяващи предмети –
Черна магария. Упадък.
Притежание
Което ме притежава.
Това не е жестокост, нито пък безучастност

Просто невежество, просто незнание.
Това е време на устискване за пчелите –
Тъй мудни, че едва ги познавам
Пъплещи в редички като войници
Към тавичката със захарен сироп

Възмездяващ меда, отнет от мен.
Захарният сироп на Tate & Lyle поддържа живота им
Снежнобялата рафинираност.
От Tate & Lyle живеят те, вместо от цветя.
И приемат това, че идат студове.

Сега се скупчват на кълбо
Черен
Дух срещу цялата тази белота.
Бяла е усмивката на снега.
Разстила се полегнал на мили Майсенски порцелан

Там, в по-топлите дни
Те могат само да изнасят своите мъртъвци.
Всички пчели са жени
Деви и източената кралска господарка.
Те се оттърваха от мъжете
Тъпите, тромави непохватковци, дебелаците.
Зимата е времето на жените –
Жената, утихнала над плетивото си
Край люлка от испански орех
Нейното тяло – луковица в студа, твърде безгласна за някаква мисъл.

Ще оцелее ли кошерът? Ще успеят ли
Гладиолите да пренесат огньовете си
През прага на идната година?
Какъв ще е вкусът на коледните рози?
Пчелите летят. Предвкусват пролетните вкусове.

 9 октомври 1962