vs. archives

Старче, ти рядко изплуваш.
Ала тогава надигаш се с прииждането на прилива
Когато морето окъпва със студ, с пяна

Увенчано: косите ти бели, бяла брадата, далеч разпилени
Като мрежите на серкме, извиват се, падат, докато вълните
Издигат гребени, дълбаят падини. Околовръст на мили

Простират се звездообразните снопове
На пръснатите ти коси, в чиито нагънати чилета
Вързан на възел, яко захванат надживява

Прастарият мит за праначалата
Непредставим за ума. Ти приближаваш
Като катурната с кила нагоре ледена планина

От севера, заобикаляна отдалече
Неподлежаща в дълбочина на проумяване. На всяка неяснота
Началото е опасност –

Твоите опасности са легион. Аз
Едвам прониквам с поглед, ала обликът ти е подвластен
На странни поражения

И сякаш изтлява – тъй парите
Разнищва бистротата на морското зазоряване.
Мътните слухове

За твоето погребение ми вдъхват
Полудоверие: повторното ти появяване
Доказва плиткостта им

Защото по архаичните набраздявания
На лика ти напукан струят на времето вадите:
Като порои шибат вековете

По неприкосновеното ложе
На океана. Велемъдрата влага и
Тъмнините дълбоки са въртопите

Помитащи земните стълбове
И билото на небето.
Дълбоко под кръстта си някъде ти може би влачиш

Серкмето, лабиринта заплетен на мрежите
Издълбоко изриващи стави на пръсти, пищялки
Черепи. Неизповедим,

По-долу от плещите ти нито веднъж
Не си видян от човек, запазил ума си
Ти не се поддаваш на въпроси

Ти друга божественост не признаваш.
Аз бродя суха по края на твоето царство
За добро изгнаник едва ли.

Аз помня раковинното ти ложе.
Татко, убийствен е гъстият въздух.
Де да дишах вода, татко.