Силвия Плат „Паркът на имението“

by Владимир Сабоурин

Фонтаните са пресъхнали, няма ги розите.
Тамян на смъртта. Наближава денят ти.
Наливат се крушите като мънички Буди.
Синя мъглица застила езерото.

Ти преминаваш през стадия на риба,
Самодоволните столетия на свинята –
Глава, пръст на крак и ръка
Изплуват отчетливо от мрака. Историята

Отхранва натрошените канелюри,
Капителите от акантус,
А гарванът натъкмява одеждите си.
Ти унаследяваш бялата калуна, крилото на пчела

Две самоубийства, вълците на семейството
Черните часове. Неумолими звезди
Вече се жлътват на небето.
Паякът по собствена нишка

Прекосява езерото. Червеите
Напускат обичайните си обиталища.
Мънички птици се слитат ли, слитат
Със своите дарове за трудното раждане.