Силвия Плат „Две сестри на Персефона“

by Владимир Сабоурин

 

Две момичета са те: у дома
Едната седи, другата – навън.
Цял ден дует от сянка и светлина
Играе между двете сестри.

В тъмната стая, облечена с ламперия
Едната работи над задачи
На математическа машина.
Сухото тиктакане отмерва времето

Докато тя пресмята всеки сбор на множество.
При пустото й начинание
Присвитите очи – на умен плъх,
Блед корен – нейната мършава сложеност.

Като угар с бронзов загар лежи другата
Дочувайки тиктакането, подето като злато
На цветен прашец от сияен вятър. Унасяйки се
Край леха от макове

Тя вижда техния пламък от червена коприна –
Венчелистчета кръв –
Да гори под слънчевото лезвие раззинат.
Пред този зелен олтар

Волно пристанала слънчова невеста, тя
Семена бързо налива.
Полегнала на треви, горда със свойте дела
Тя ражда крал. Станала горчива

И жълтеникава като лимон
Сестра й, кисела мома докрай
Поема към гроба с опустошена плът
Омъжена за червеи, без да стане жена.