Силвия Плат „Колосът“

by Владимир Сабоурин

 

Никога не ще успея да те сглобя изцяло
Съединен, слепен и свързан както трябва.
Катърски рев, грухтене на свиня и неприлично кудкудякане
Се носи от грамадните ти бърни.
По-лошо е от гюрултия в двора на обор.

Ти може би се смяташ за оракул
Рупор на мъртвите, на някой бог или на друг.
От трийсет години се трудя
Да изгреба от гърлото ти наносите.
И нито на йота не помъдрявам.

По стълбици катерейки се с кофи разтопен туткал и дезинфекция
Рано сутрин пълзя като мравка
По буренясалите скатове на твоя лоб
Да кърпя необятните черепни плочи и да прочиствам
Голите бели надгробни могили на очите ти.

Синьо небе от Орестия над нас
Извива арка. О, татко, напълно сам
Ти си мощ и история като римски форум.
Аз разстилам кърпата на обяда си на хълм с черни кипариси.
Костите ти, изкухели флейти, косите ти, акантус на колони, разпилени са

В анархията си архаична до линията на хоризонта.
Ще трябва повече от удар на светкавица
Да сътвори подобна руина.
Нощите се подслонявам в изобилния рог
На лявото ти ухо, от ветрове на завет,

Броейки звездите – червените и с цвят на слива.
Слънцето се издига изпод стълбовете на езика ти.
Часовете ми венчани са за сянката.
И вече не надавам слух стърже ли кил
По измитите до бяло камъни на пристана.