Силвия Плат „Фавн“

by Владимир Сабоурин

 

С бутове като на фавн, той „ху-у-у“ изрева
От окъпаната в луна, скована в скреж мочурлива дъбрава
И не спря, дорде до една не вдигна совите от гъстака
С черен плясък да видят и да умуват
Що за вик на човек е това.

Ни звук, само клатушкането на пиян дърдавец 
По пътя за дома покрай брега на реката.
Звездите висяха, потънали във водата – върволица
Сдвоени звезди и очи осветяваха
Клонаците, където совите клечаха.

Арена от жълти очи
Следеше на неговия облик промяната.
Те видяха в копито крак да се втърдява, видяха как покълват
На козел рогата. Съгледаха бога как се възправя
И впуска в галоп преобразен вдън дъбравата.