Силвия Плат „Жабешка есен“

by Владимир Сабоурин

 

Лятото старее, студенокръвна майка.
Оскъдни стават насекомите, омършавели.
В мочурливите си домове ние само
Крякаме и креем.

Утрините чезнат в дрямка.
Слънцето просветва окъсняло
Сред кухите тръстики. Липсват ни мухите.
Мочурът боледува.

Сланата поваля даже паяка. Едно е ясно:
Духът на изобилието
Се е преселил другаде. Народът ни редее
Достоен за ожалване.