Кубинската принцеса

by Владимир Сабоурин

 

Стая на общежитие с необичайно висок таван
Кубът е пространство
Което неочаквано се оказва колкото широко
Толкова дълго и високо
внезапно превключване между
отдалечени зъбни колела, камшичен удар надлъж
през гърдите, корема и слабините, двустранно спихване
от нещо, което не беше нито вън, нито вътре
Това което наричаме широко
Би могло да се нарече и дълбоко
Но може ли високото
Да се нарече дълбоко?

При загуба на ориентация
В голямото празно пространство
На площадката на стълбището
Където седим на домъкнати отнякъде
Табуретки маса диван фотьойл
Казаните общи, и от зеленясал бакър
По пътя на всяка плът
Изпаднали преди години
По същото време направих няколко неуспешни опита
да прочета времето от стенния часовник, завихрящ се
в неподвижни поради скоростта огледални симетрии:
11 без 15, 19 и 45, 11 и 5, 16 и 35 и т. н.,
предполагах все пак, че е по-скоро към 11 вечерта
От приемната на офиса
А преди това от самия офис може би
Нечий офис, нечие време, нечие приемно време
На домакина или домакинката на общежитието

Наниз червени пиперки, овесен на бароков прозорец
Просветено праволинейни улици с безкрайни перспективи
опиращи в ротондни пространства
Легови замъчета с легови морави сред отвратително обживени блокове
Патрициански руини с опаковани в полиетиленови чували статуи
Железницата покрай реката, индустриите отсреща
Умиротворението на денонощните магазини

При загуба на ориентацията
На площадката на стълбището
На празното общежитие
Е от първостепенно значение
Да си спомниш откъде си дошъл
Кандидат-студентките са от Варна
Приятелят й повтаря еднообразно усмихнат
Но всички сме усмихнати, едно изречение:
Аз съм турист
Двамата не се ангажират с държане за ръка
С целувки или само звукоподражателно
Целуване от разстояние макар че седят
Един до друг и той безкрайно дълго свива
За втори път откакто са тук
Идвам от гетото на Бордо
градът, моряците, жените
възпятото от Хьолдерлин, Хайдегер, националсоциалистите
мястото на всички чифути, Saujuden (еврейски свини)
там е мястото им
в този славен град
Вече говорим за това, че дълго свива
Спомняме си и пак забравяме
И пак си спомняме, че отново свива

И тъй, значи те са от Варна
събуждам се в Шумен всяка събота и неделя
със същите мисли. В момента се намирам
в едно от отделенията на болничния комплекс Sonnenberg
Под болезнената светлина на големите лампи на фабриката
Не е необходимо да ставам криптичен
Полагам свръхчовешки, нечовешки може би
Усилия да направя и адресирам изречението си
Тя нехае за усилието ми, ще се питам
По-късно дали на нея й действа така
Че става по-нехайна за усилията
Нали говорим за лекота, тривиална уводна фраза:
Най-приятно ми е да ме чукат в гъза
Май за нещо подобно на това от неопределено време
Искам да съставя изречение, питане, шехина
Но явно не е толкова важно

Варна все пак е някакъв ясен ориентир
Докато седя изгубен на площадката
При напускането на съзнанието
и завъртането му в кръга на седящите
Познавах от някъде този град. Сякаш майка
не ме беше стоварила от танкера във Варна,
а някъде тук, големият ръждив кораб
бе навлязъл дълбоко в реката и го видях
да гние в неподвижните води на неделния следобед
при напускането на съзнанието и завъртането му
в кръга на седящите: От моя край на дивана
През дължината на дивана до мен
После от другата страна на масата
Приятеля изричащ Аз съм турист
Тя, следва малката й сестра Естер
После мъжът, с когото говори
Остро усещам че не аз съм мъжът
С когото говори, все пак вярвам,
спомням си настойчиво
Че окръжността има и диаметър

Вярвам, но все пак знам
Че моят радиус стига и опира
В студените вече кебапчета
засилващото се изсъхване на устата
и усмивката се втвърдяваха
в болезнена гипсова маска
А нейната допирателна се докосва
До окръжността в точката на моя колега
Нашата собствена вечност
Само един тангенциален миг
Спрямо вечността на Бога
Чашата също се бе отдалечила и смалила,
станала по-компактна и затворена в себе си
като бебешките чаши с двойно дъно
от които течността не се разлива.

Не знам дали ще намеря
Обратния път до стаята си
От тази площадка изхождат
Вектори на възможно движение в празнотата
На общежитието разперени като ветрило
В нощната жега отварящо се на 360 градуса
Не само в плоскостта на площадката
Но в сфера, чийто център е тя
Но празната площадка на общежитието е
Сфера, чийто център е навсякъде
Сега ходя там всеки петък, не излизам от вкъщи,
приятно е да лежиш в някакъв град на 400 км
и да ти мирише на липа.

Все пак това е някакъв ориентир
колкото по-малко време остава, толкова по-временно е всичко
аз пък имам чувство, че колкото по-постоянно става всичко,
толкова по-малко време остава.
Едно е сигурно, че суровината от Варна
Е не по-малко качествена
От сладкиша в Саарбрюкен
Прибирам се на няколкостотин километра
от края на света, лягам в правите чаршафи
с аромат на липа и слушам музиката на чешмата
под прозореца ми, от която се лее минерална вода
Макар и сега закована всред цялата тази ръжда
Железни болтове и зеления окис на медните гвоздеи
Ала недосегаема и непорочно зачената
За никаква мърсотия, тя още пазеше своя блясък от Кито
французите, презиращи испанците
добри търговци на кафе и роби
по-добри търговци от испанците, по-изтънчени
Моля се да не трябва да стана
Моля се да не е точно сега
Хубава ли е стаята? За една стая, мисля,
е най-важно да има легло и интернет…
Сферата, чиято повърхност е навсякъде
И центърът й никъде

Прави впечатление, че много подобни учреждения
в германоезичния свят съдържат в името си Berg.
Току-що се върнах от дълга разходка в близката гора.
Беше много красиво, слънчево и сухо.
Локвите бяха замръзнали,
по падналите листа имаше дебела скреж.
Разхождах се дълго
и по едно време се бях изгубил.
Дано да не трябва да стана точно сега
Накъде мога да поема от площадката
В радиус от 360 градуса
разпадането и раздалечаване във времето на мислите,
от една страна, и психомоторните волеизявления
– движения и думи – от друга. Движенията от своя страна
се разпадаха на насечени поредици от кадри.
Поради забавянето и паузите между възприятията и реакциите,
най-дребните жестове и думи на другите сякаш ме пронизваха
до дъното на вътрешността ми.
Аз съм турист – този път ще успея
Да направя и адресирам изречението
Чистата тривиалност, чистотата на говоренето
Което е за нея която не слуша:
Вие сте наши гости, а ние се нанесохме тука вчера
Дюшеме балатум ламинат
На любовни и читателски стаи

Аз съм турист, Най-приятно ми е да ме чукат в гъза
Разговорът е куб еднакво дълъг, широк
Висок и дълбок: Приятелят ми
Ме наричаше Кубинската принцеса
Сфера чийто център е навсякъде
И повърхността й никъде

 

 

Реклами