Кубинската принцеса (final cut)

by Владимир Сабоурин

 

Стая на общежитие с необичайно висок таван
Кубът е пространство
Което неочаквано се оказва колкото широко
Толкова дълго и високо
внезапно превключване между
отдалечени зъбни колела, камшичен удар надлъж
през гърдите, корема и слабините, двустранно спихване
от нещо, което не беше нито вън, нито вътре
Това което наричаме широко
Би могло да се нарече и дълбоко
Но може ли високото
Да се нарече дълбоко?

При загуба на ориентация
В голямото празно пространство
На площадката на стълбището
Където седим на домъкнати отнякъде
Табуретки маса диван фотьойл
Казаните общи, и от зеленясал бакър
По пътя на всяка плът
Изпаднали преди години
По същото време направих няколко неуспешни опита
да прочета времето от стенния часовник завихрящ се
в неподвижни поради скоростта огледални симетрии
11 без 15, 19 и 45, 14 и 15, 21 и 45 и т. н.
предполагах все пак, че е по-скоро към 11 вечерта
преди години изпаднали
От приемната на офиса
А преди това от самия офис може би
Нечий офис, нечие време, нечие приемно време
На домакина или домакинката на общежитието

Наниз червени пиперки, овесен на бароков прозорец
Просветено праволинейни улици с безкрайни перспективи
опиращи в ротондни пространства
Легови замъчета с легови морави сред отвратително обживени блокове
Патрициански руини с опаковани в полиетиленови чували статуи
Железницата покрай реката, индустриите отсреща
Умиротворението на денонощните магазини

При загуба на ориентацията
На площадката на стълбището
На празното общежитие
Е от първостепенно значение
Да си спомниш откъде си дошъл
Кандидат-студентките са от Варна
Приятелят й повтаря еднообразно усмихнат
Но всички сме усмихнати, едно изречение
Аз съм турист Двамата
Не се ангажират с държане за ръка
С целувки или само звукоподражателно
Целуване от разстояние макар че седят
Един до друг и той безкрайно дълго свива
За втори път откакто са тук
Идвам от гетото на Бордо
Градът моряците жените
Вече говорим за това, че дълго свива
Спомняме си и пак забравяме
И пак си спомняме, че отново свива

И тъй, значи те са от Варна
събуждам се в Шумен всяка събота и неделя
със същите мисли В момента се намирам
в едно от отделенията на болничния комплекс Sonnenberg
Под болезнената светлина на големите фабрични лампи
Не е необходимо да ставам криптичен
Полагам свръхчовешки, нечовешки може би
Усилия да направя и адресирам изречението си
Тя нехае за усилието ми, ще се питам
По-късно дали на нея й действа така
Че става по-нехайна за усилията
Нали говорим за лекота, тривиална уводна фраза
Най-приятно ми е да ме чукат в гъза
Май за нещо подобно на това от неопределено време
Искам да съставя изречение, питане
Съставяне, виждайки мястото, Шехина
Но явно не е толкова важно

Варна все пак е някакъв ясен ориентир
Докато седя изгубен на площадката
При напускането на съзнанието
и завъртането му в кръга на седящите
Познавах от някъде този град Сякаш майка
не ме беше стоварила от танкера във Варна
а някъде тук големият ръждив кораб
бе навлязъл дълбоко в реката и го видях
да гние в неподвижните води на неделния следобед
при напускането на съзнанието и завъртането му
В кръга на седящите: От моя край на дивана
През дължината на дивана до мен
После от другата страна на масата
Приятеля изричащ Аз съм турист
Тя, следва малката й сестра Естер
После мъжът, с когото говори
Остро усещам че не аз съм мъжът
С когото говори, все пак вярвам
спомням си настойчиво
Че окръжността има и диаметър

Вярвам, но все пак знам
Че моят радиус стига и опира
В студените вече кебапчета
засилващото се изсъхване на устата
и усмивката се втвърдяваха
в болезнена гипсова маска
А нейната допирателна се докосва
До окръжността в точката на моя колега
Нашата собствена вечност
Само един тангенциален миг
Спрямо вечността на Бога
Чашата също се бе отдалечила и смалила,
станала по-компактна и затворена в себе си
като бебешките чаши с двойно дъно
от които течността не се разлива

Не знам дали ще намеря
Обратния път до стаята си
От тази площадка изхождат
Вектори на възможно движение в празнотата
На общежитието разперени като ветрило
В нощната жега отваряща се на 360 градуса
Не само в плоскостта на площадката
Но в сфера, чийто център е тя
Сега ходя там всеки петък, не излизам от вкъщи
приятно е да лежиш в някакъв град на 400 км
и да ти мирише на липа
Празната площадка на общежитието
Сфера, чийто център е навсякъде

Все пак това е някакъв ориентир
колкото по-малко време остава, толкова по-временно е всичко
аз пък имам чувство, че колкото по-постоянно става всичко
толкова по-малко време остава
Едно е сигурно, че суровината от Варна
Е не по-малко качествена
От сладкиша в Марсилия
Прибирам се на няколкостотин километра
от края на света лягам в правите чаршафи
с аромат на липа и слушам музиката на чешмата
под прозореца ми, от която се лее минерална вода
Макар и сега закована всред цялата тази ръжда
Железни болтове и зеления окис на медните гвоздеи
Ала недосегаема и непорочно зачената
За никаква мърсотия, тя още пазеше своя блясък
провансалците, презиращи испанците
добри търговци на кафе и роби
по-добри търговци от испанците, по-изтънчени
Моля се да не трябва да стана
Моля се да не е точно сега
Хубава ли е стаята? За една стая, мисля,
е най-важно да има легло и интернет…
Сферата, чиято повърхност е навсякъде
И центърът й никъде

Прави впечатление, че много подобни учреждения
в германоезичния свят съдържат в името си Berg
Току-що се върнах от дълга разходка в близката гора
Беше много красиво, слънчево и сухо
Локвите бяха замръзнали
по падналите листа имаше дебела скреж
Разхождах се дълго
и по едно време се бях изгубил
Дано да не трябва да стана точно сега
Накъде мога да поема от площадката
В радиус от 360 градуса
Разперени и завихрени в сфера
разпадането и раздалечаване във времето на мислите
от една страна и психомоторните волеизявления
движения и думи от друга Движенията от своя страна
се разпадаха на насечени поредици от кадри
Поради забавянето и паузите между възприятията и реакциите
най-дребните жестове и думи на другите сякаш ме пронизваха
до дъното на вътрешността ми
Аз съм турист Този път ще успея
Да направя и адресирам изречението
Съставянето, виждайки мястото
Чистата тривиалност, чистотата на говоренето
Дюшеме балатум ламинат
На любовни и читателски стаи
Което е за нея, която не чува, Шехината
Вие сте наши гости, а ние се нанесохме тука вчера

Аз съм турист Най-приятно ми е да ме чукат в гъза
Разговорът е куб Еднакво дълъг, широк
Висок и дълбок Приятелят ми
Ме наричаше Кубинската принцеса
Сфера чийто център е навсякъде
И повърхността й никъде

 

 

 

 

 

Advertisements