Алвару д’Кампуш „Морска ода“ (продължение)

by Владимир Сабоурин

 

О, непрестанни бягства, отпътувания, опиянение от Различното!
Вечната душа на мореплаватели и мореплаване!
Отразени бавно във водите корпуси
Когато корабът напуска пристана!
Да се полюшвам на водите като душата на живота, да отпътувам като глас
Да живея трептящо мига върху вечни води.
Да се пробуждам в дни по-непосредствени от дните на Европа
Да съглеждам тайнствени пристанища в самотата на морето
Да свивам зад далечни носове, изневиделица изправяйки се пред необятните пейзажи
През неизчислими секващи дъха планински скатове…

Ах, далечните плажове, отдалеч съгледаните носове
И сетне тъй близките плажове, носовете, видени отблизо.
Тайната на всяко отпътуване и на всяко пристигане
Болезнената неустойчивост, непостижимост
На този невъзможен универсум
Изпитван с всеки морски час все по-осезаемо върху собствената кожа!
Абсурдното ридание, избликващо в душите ни
Пред простори на други морета с острови в далечината
Пред далечни острови на оставени далеч зад кърмата крайбрежия
Пред различимото нарастване на пристанищата с техните къщи и хора
Когато корабът ги наближава.

Ах, свежестта на утрините на пристигането
И на заминаването бледите сутрини
Когато свиват се утробите ни
И едно смътно усещане подобно на страх –
Прадревния страх да се отдалечиш, да отпътуваш
Загадъчното древно подозрение към Новото и към Пристигането –
Набръчква кожата ни, предизвиква гадене
И цялото ни тяло в смъртен страх изпитва –
Все едно е нашата душа –
Необяснимо въжделение да чувства по различен начин:
Носталгия, но по какво ли
Объркана привързаност към каква ли смътна родина?
Към какви брегове? Към какъв кораб? Към кой кей?
До степен да се поболее мисълта във нас
И да се отвори в нас голяма празнота
Куха ситост, отброявана от морските минути
И неопределим копнеж, който би бил скука или болка
Само да знаеше как…

 

(to be continued)