Алвару д’Кампуш „Триумфална ода“ (продължение)

by Владимир Сабоурин

 

Ала ето отново несекващата механична ярост!
Ето отново подвижната обсебеност на омнибусите.
Ето отново бесът да си едновременно пътник във всички влакове
Във всички краища на света
Да се сбогуваш от палубата на всички кораби
Които в този момент вдигат котва или напускат доковете.
О желязо, о стомана, о алуминий, о плочи гофрирана ламарина!
О кейове, о пристанища, о влакове, о кранове, о влекачи!

Ето ви, големи железопътни катастрофи!
Ето ви, срутвания на галерии на рудници!
Ето ви, великолепни корабокрушения на огромни трансатлантически лайнери!
Ето ви, революции, тук, там и някъде другаде
Промени на конституции, военни действия, договори, инвазии
Шум, несправедливости, насилие и може би във обозримо бъдеще и самият край
Голямото нахлуване на жълти варвари в Европа
И друго Слънце на нов Хоризонт!

Ала какво тук значи всичко, какво тук значи някакво си всичко
Пред мощния дълбинен пурпур на шумотевицата на съвременността
Пред жестокия и възхитителен шум на цивилизацията на днешния ден?
Всичко това непрестанно изличава всичко освен Мигът
Мигът гол торс, горещ като огняр
Мигът, пронизително шумен и машинален
Мигът на динамично дефилиране на всичките вакханки
На желязото, бронза и опиянението на металите.

Хей, влакове, хей мостове, хотели в часа на вечеря
Апарати от всевъзможни видове, железни, груби, дреболии
Прецизни инструменти, машини за надробяване и изкопни работи
Рафинерии, свредели, ротативни машини!
Евое! евое! евое!
Евое, електричество, болни нерви на Материята!
Евое, безжична телеграфия, металическа симпатия на Неосъзнатото!
Евое, тунели, евое, канали, Панама, Кил, Суец
Евое, цялото минало в сърцето на съвременността!
Евое, съвкупното бъдеще вече вътре в нас! евое!
Евое! евое! евое!
Железните плодове на полезното от космополитното дърво-фабрика!
Евое! евое! евое! евое-хо-о-о!
Не знам дори дали съществувам навътре в себе си. Кръжа, обикалям, проектирам се като машина.
Получавам сцепка с всички влакове.
Издигат ме над всички кейове.
Кръжа във перките на всички кораби.
Евое! евое-хо! евое!
Евое! Аз съм механичната топлина на потока електричество!

 

(just before the end)