Ако се каже за Бога, че е, то това би било нещо добавено: размисли върху „Това не е религия“ на Владимир Градев

by Владимир Сабоурин

 

Por eso suplicamos a Dios que nos libre de Dios
Хулио Кортасар Игра на дама (1963)

Има една самотна нощ в Мъжът без свойства, в която Улрих отваря прозорците към заснежената градина и после, както е по пижама, излиза навън, за да „почувства студа в косите“. Той пристъпва в тъмнината сред стволовете на дърветата, противни и влажни като червеи и същевременно подканящи да ги прегърнеш и да се свлечеш със сълзи долу в корените им, което той не прави, но усеща повика. Покрай оградата на градината минават закъснели минувачи, в чиито очи навярно изглежда неуместно изстъпен в сюрреалистично отчетливите цветове на червената пижама сред черните стволове, но той уверено се връща на алеята и относително доволен се прибира, „защото ако нещо бе запазено за него, то сигурно бе нещо изцяло друго“.

http://kultura.bg/web/ако-се-каже-за-бога-че-е-то-това-би-било-н/