Велинградска красавица

by Владимир Сабоурин

 

Направена от мек варовик
Патиниран от сребристи лишеи
Всред заблатено шадраванче
Някога било фонтан
Тя седи загледана
В налетите си бедра на селско момиче
От стъпалата й невидели земя и прах
Отдавна се е оттеглил
Плисъкът на водата
Загадката на погледа
Плъзгащ се по свенливо заголените крака
И опиращ в изумрудения жабуняк
Изравненият с умиротворението му
Античен късносоциалистически отчупен нос.